До преди време смятах рафтинга, конкретно за България, като една „шопска изгъзица“ (нали се сещате, богати хлапета ходят да карат ски на Витоша).
Само че преживяването ми на най-посещаваната река за рафтинг се оказа нещо коренно различно от това, което съм мислил и предполагал.
Нека започнем от далеч. Какво точно е рафтингът?
“Рафт” значи сал. Знаете саловете са били използвани назад във времето като средство за превоз на товари на далечни разстояния, , но най-вече в спокойни води (много рядко в бурни), поради крайно неадаптивната конструкция на сала към бързи води и такива с големи наноси и скали.
Като ранното начало на съвременния рафтинг започва в Северна Америка през 18 век, когато колонизаторите са започнали да използват саловете като основно средство за пренос на трупи от тайгите към равнините местности по огромните реки, които са били удобни транспортни маршрути когато имаш подходящата екипировка и технология.
Рафтинга и историята
Рафтингът се развива в средата на предния век, естествено с военни цели, т.е. лодката е проектирана такава, каквато я виждате днес – с висок надуваем борд, опасващ дъното, което е надуваемо, а границата между борда и дъното е от мека част с отвори, за да може лодката да не се пълни с вода или поне когато се потапя, водата да може да напуска конструкцията. Това е с цел лесно преминаване на бързеи.
Бързеят е един вид Скакавица, т.е. скали подредени една след друга. Някой път големи падове от порядъка на метър с цели тераси, приличащи на водопади, през които водата преминава с голяма скорост, която се получава обикновено в тесните пространства в дефилетата и каньоните и големият обем, който преди това е натрупан от равнинните части (за да добиете представа, разгледайте р. Струма, дори на Google Maps).
Рафтинг в днешно време
Рафтингът в днешно време се практикува основно като спорт, понякога екстремен, понякога не дотам екстремен.
Може да има няколко вида конфигурации на хората, които са в лодката, в зависимост какво се цели.
При спортния рафтинг идеята е участниците, 4-ма или 6-ма, да бъдат в пълен синхрон, като знаят точно кога и какво трябва да направят. При туристическия рафтинг участниците, от 6 до 8 души, са съпроводени от гид, които стои отзад.
Под гид разбирайте капитан на лодката. Той трябва да създаде синхрона между участниците в лодката, да преценя и контролира ситуацията, като използва най-вече гласови команди.
При много силен шум от водата използва специална свирка за привличане на вниманието или конкретно за задаване на команди.
Такъв тип рафтинг има във всякакви води, както в бързи и буйни, така и в бавни и спокойни.
Рафтингът се осъществява като туристическа атракция в глетчерни води, в язовири, в спокойни реки, в истински сериозни каньони от 6-та степен. Туристическият рафтинг може да бъде проведен в река от 1-ви до 6-ти клас.
Спортният рафтинг от световен клас се практикува на реки от 4-ти и 5-ти клас, като това са реки с водопади и много тежки течения, които са на принципа “живот или смърт“. Състезателите обикновено са изключително опитни в подобни течения и до сега няма документиран случай на загинал човек.
Не се притеснявай !
Не се притеснявайте. В България няма река от 4ти, 5ти или 6ти клас, няма и толкова буйни води като тези в Северна и Южна Америка или в Хималаите.
Има няколко реки в България които са клас 3 Струма е една от тях, като опасността й зависи от бързината на течението, което се определя от обема поток, който достига своя пик веднъж на пролет.
Единственото място, което е определено като 4-ти клас, се нарича Казана. Не се преминава поради своята сложност, която представлява много дълъг наклон с огромна ширина, в която лодката събира много инерция, и постепенното му стесняване и приключване в 4 пъти по тесен участък, завършващ с камък пред него и скала отдясно.
И въпреки че реката става много буйна веднъж на пролет, тя не е дотам опасна. Кресненското дефиле има страшно много обратни течения, като водата сама може да изнесе плаващ обект, не е нужна съпротива от ваша страна.
Туристически рафтинг
Туристическия рафтинг, на който най-вече искам да обърна внимание, представлява лодка, както споменах по-горе, с гид и събран екипаж (обикновено участниците не се познават и нямат идея кой какъв е, с какво се занимава, какви са му убежденията в живота и т.н.).
Капитанът на лодката е този, който трябва да ги обедини и синхронизира в едно. На първо място стои безопасността, а на второ място – възможно
най-благополучно
преминаване през бързеите. Всичко това зависи изцяло от създадената
координация. И на трето място стои забавлението, което зависи от изпълнението
на предните две условия.
Защо казвам, че забавлението идва от предходните две условия?
Както при всички екстремни спортове, когато си в изключително застрашаваща среда, такава е примерно бурните води на река, ти не мислиш за елементарните си проблеми, а слушаш и участваш активно в безпроблемното преминаване през дадени препятствия.
Това е от огромно значение, както за твоя, така и за живота на останалите. Длъжен си да се синхронизираш с останалите и да направиш от своето желание да оцелееш една обща цел, изразяваща се в безпроблемно преминаване през опасни участъци.
Забавлението идва от удовлетворението от постигнатите резултати в такива екстремни ситуации. Според мен, това е изживяване, което всеки трябва да изживее…
Защо смятам така?
Моята история с рафтинга започна не като човек, който ще влиза във водата с цел забавление или спорт, а като човек, на когото по „случайност“ му бе предложено да снима за клуба Rafting Team Respect 4-кратни шампиони на България, за когото смея да твърдя, че е с изградена традиция в тренирането и опит в пускането на туристи.
Това, което видях там, не съм го виждал в нито един друг спорт. Хора със всякакви интереси влизаха в реката едни и излизаха други.
Какво имам предвид?
За да не се оскъпява едно пускане при рафтинг клубовете, които пускат туристи, се налага самите туристи да свършат дадени неща като да качат лодката на буса, да се движат пеша за кратко време, да носят гребла и т.н. Все неща, които не би следвало да представляват проблем, но много често всеки човек очаква, че след като плаща, той трябва да бъде възприеман като Бог. Но тук не е така.
В началото на едно рафтинг приключение се вижда у хората отдръпване, сякаш туристите с недоумение се питат „Къде попаднахме?“. Туристите се отвеждат до началната точка и се пускат лодките, а аз, като фотограф, снимам на няколко бързея.
Като инженер аз съм доста наблюдателен и ми прави впечатление, как на първия бързей, докато хората в лодката все още не са свикнали, все още има его, не са се слели с реката и с лодката.
Но на следващия вече не е така, вече има сформирано едно цяло и нещата са придобили синхрон.
Идва момента, в който лодката се вади от реката, и вече всички задружно участват и помагат в процеса, а егото липсва напълно. Хората сами поемат инициативата да свършат работата и да отнесат лодката, до където трябва.
Това се обяснява с груповото цяло. Ако една група е застрашена, както е тук, тя започва да възприема всяка една задача като нещо, през което трябва да премине с цел оцеляване, и индивидът просто забравя за себе си и мисли с какво да допринесе, за да бъде полезен.
Защо трябва всеки човек, без значение от пол, възраст, образование (стига физическото му състояние да го позволява), да участва в подобно занимание?
Комфорт и Рафтинг
Нашето ежедневие е доста еднообразно. Живеем в един изключително комфортен свят, за когото нашите предци са се избивали.
Този свят е построен на базата на опита ни от Втората световна война, която ни е показала, на какво сме способни, когато имаме много ресурси, техническо знание и цел, която е притежание на момента, за да се върне славата на една империя, по един жесток начин, заради невъзможността да се открие друг метод към момента.
Целият този процес ни е показал на какво сме способни. Подобен акт може да бъде причислен към трансцедентните състояния, към които е причислен дори и рафтинга.
За да не раздувам статията и да ви губя от концентрацията, за този конкретен случай ще спра до тук.
След Втората световна война, обаче, ние вече не водим войни, не сме застрашени, живеем в истинска утопия.
Много от хората по целия свят остават “заключени” в тази утопия, без да се опитат да избягат от скучното и еднообразно ежедневие.
Екстремните спортове обаче променят представата ни за реалността. Докарват ни до състояние, в което трябва да оцеляваме и всичко е на „живот или смърт“.
Припомнете си как Алекс Ханолд изкачи най-трудната стена в света без въже; там, той почувства себе си. Но вие за да се почувствате живи, не е нужно да правите това.
Достатъчна е една дори малка крачка извън комфортната ви зона, за да се доближите поне малко до усещането, което Алекс е изпитал на стената.
Рафтингът е такъв вид спорт. Река Струма предлага отлични условия за едно добро и запомнящо екстремно изживяване, без риск за живота, но с усещане за опасност.
Подобно изживяване има как да получите от ски и сноуборд, но времето, с което разполага съвременния човек за обучение, не е дотолкова много, за да може да се научи или да има дързостта да се изправи срещу огромни върхове или ледници.
На пистата е готино, но е твърде предвидимо.
Реката дава друго преживяване, реката може да бъде винаги различна, да предлага комфорт, да предлага и екстремно усещане.
Но разликата дори в 2 000 кубика, може да ви изкара директно от комфортната зона и да ви запрати в трансцедентно състояние, което да ви направи живи и желаещи този момент да се повтаря постоянно.
Може да ви промени, както е правила водата стотици пъти с милиони хора.
За да изпитате максимума от усещането, което може да предложи реката, свържете се през сайта на Rafting Team Respect по долу.
Ще ви накараме наистина да се почувствате като част от нещо голямо, нещо много повече. Това изживяване няма да е просто поредния сив ден.
Включи се и помогни на някой да започне да тренира като му покажеш, някое от нашите предизвикателства или микротренировки. #бъдипример . Сподели в социалните мрежи и ни помогни ни да достигнем до повече хора, не забравяй…
